„Интегрирана оценка и картиране на свързани с водите екосистемни услуги подпомагащи природно-базирани решения в управлението на речните басейни“ (INES)
Обща информация
Проектът се финансира по „Конкурс за финансиране на фундаментални науни изследвания – 2021“ на ФОНД НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ – МОН.
Основната цел на проекта е разработване на методическа рамка за картиране, моделиране и оценка на свързаните с водите екосистемни услуги (СВЕУ) с оглед прилагането на природно-базирани решения в дейностите свързани с управлението на водите.
Специфичните цели включват:
1. Създаване на единна пространствена основа, базирана на картирането на основните екосистемни типове, обвързана със световната класификация на екосистемите и обхвата на екосистемните сметки;
2. Създаване на единна схема за оценка на състоянието на екосистемите и свързаните с водите екосистемни услуги с фокус върху регулацията на хидроложките рискове и качеството на водите;
3. Развитие и адаптиране на подходите за картиране и оценка за нуждите на екосистемните сметки (ecosystem accounting);
4. Интегриране на резултатите от картирането и оценката в единна база данни и разработване на уеб-приложение за споделяне на данни и информационни ресурси свързани с ЕУ.
С реализирането на този проект се очаква, че интегрирането на елементи от методиките за картиране и оценка на деветте отделни екосистемни типа и доразвиването им в частите, свързани с регулацията на хидроложки рискове и качество на водите, ще даде възможност да се разработи гъвкава методика, базирана на приложение на съвременни подходи за пространствени анализи и моделиране. Чрез тях ще може да се оцени количествено прилагането на природно-базирани решения (NBS) за дейности като управлението на риска от наводнения, ерозия, смекчаване на последствията от климатичните промени и адаптиране към тях, като смекчаване на влиянието на горещите вълни и на „островите на топлина“ в градската среда, и др.
Работни пакети
Работната програма на проекта е организирана в шест работни пакета:
Работен пакет 1 обхваща дейностите свързани с администрирането на проекта, координацията между отделните дейности и комуникацията. Останалите пет работни пакети са с научни функции, което е съобразено с насочеността на конкурса към фундаментални научни изследвания. Те са обособени в три групи според спецификата на дейностите в тях.
Работни пакети 2 и 3 са насочени към специфични физикогеографски изследвания, които имат за цел да се разкрият максимално задълбочено процесите и явленията свързани с хидроложките рискове и качеството на водите. Те ще осигурят необходимата научна основа и информационна база под формата на данни за захранване на индикаторите за оценка на СВЕУ. Дейностите предвидени в тези пакети са тясно свързани с работата по дългогодишни изследвания в тези направления и освен синергия с концепцията за екосистемни услуги, ще осигурят и условия за задълбочаване на тези изследвания и постигане на нови научни резултати за качеството на водите и хидроложките рискове.
Втората група пакети (РП 4 и 5) включва дейности насочени пряко към картирането на екосистемите и оценката на услугите които те предоставят с фокус върху СВЕУ. Те са оформени така че да кореспондират с методическата рамка за картиране и оценка на ЕУ MAES и тази за екосистемните сметки SEEA-EA. Основния резултат от проекта под формата на методическа рамка за картиране и оценка на СВЕУ се предвижда да бъде реализиран в РП5 затова дейностите в останалите работни пакет са планиране така че да осигурят необходимите емпирични данни е методологично осигуряване за развитието на този продукт. Във всеки края на всеки от трите пакета (РП 2, 3 и 4) е предвидена дейност в която да се обобщи и систематизира постигнатото и да се формулират методични насоки, които да се интегрират в методичната рамка предвидена в дейност 5.6.
Третата група има един пакет (РП 6), в който се предвижда да се разработи информационно комуникационна платформа, която предоставя от една страна геоинформационно осигуряване за останалите дейности в проекта и от друга ще функционира като уеб-портал за връзка с потенциалните потребители на резултатите от проекта. С проектирането и разработването на тази платформа ще бъде развито третото научно направление на проекта, геоинформационите технологии и по специално ГИС-базираните уеб-приложения.
Очаквани резултати
1. Резултати свързани с анализа на хидроложките рискове, климатичните промени, качеството на водите и тяхната връзка със СВЕУ:
– Допълване на знанията за възможностите за използване на екосистемния подход в избора на природно-базирани решения за адаптиране към климатичните промени;
– Разработването на иновативни модели за оценка и картиране на СВЕУ за нуждите на екосистемните сметки;
– Нови данни за качеството на водите в пилотните водосборни басейни.
2. Резултати свързани с усъвършенстване на методиката за картиране на екосистемите услугите които те предоставят връзка с дейностите по MAES
– Обединяване на съществуващата пространствена информация за екосистемите в България в единна база данни;
– Картиране на територии в зони от Натура 2000 за запълване на празнините в картирането на екосистемите по MAES в България
– Обвързване на националните класификации на екосистемите с глобалната типология;
– Интегриране на индикаторите за оценка на състоянието и СВЕУ от отделните методики в съчетание с приложението на модели за оценка на ЕУ за получаване на качествено нова методика приложима на ниво речен басейн;
– Доразвиването на подходът за оценка на регулацията на наводнения за нуждите на екосистемните сметки като научната основа за прилагането на методиеската рамка на SEEA-EA;
3. Резултати свързани с приложението на геоинформационните технологии
– Web-базирана информационно-комуникационната платформа (ИКП) и създаване на web-базирано приложение за СВЕУ;
– Разработването на интегрираната геобаза данни щe послужи като ядро за данни и информация свързана с ЕУ за територията на България, да бъде може да бъде разширявана и надграждана, и след изтичането на проекта, което ще доведе до устойчиво управление на данните.
Изследователски подходи
Концепцията за екосистемните услуги интегрира в себе си елементи от различни дисциплини като география, биология, екология, геоинформационна наука, изграждайки самостоятелно научно направление, което адаптира методи от интегриращите дисциплини чрез формиране на уникални изследователски подходи. В това отношение INES има силно изразена интердисциплинарна насоченост чрез интегриране на физикогеографските изследвания (хидроложки и климатоложки), ландшафтно-екологичните изследвания, които по своята същност също са интердисциплинарни между географията и биологията, и информационните технологии. Водещ е подходът за оценка на екосистемните услуги, който се прилага в съчетание със специфични подходи за оценка и картиране на ЕУ (матричен и тристепенен) и подходът DPSIR.
Подход за оценка на екосистемните услуги
Оценката на екосистемните услуги е ключово понятие и една от най важните дейности които се отнасят към тяхното изследване. Терминът, използван за това понятие на английски е „ecosystem services assessment”, който се определя като „социален процес, чрез който научните постижения касаещи причините за промените в екосистемите, техните последици за благосъстоянието на човека, както и политиките за тяхното управление се използват съвместно за подпомагане на лицата отговорни за вземане на решения”. Тази дейност включва събиране, обобщаване, организиране, интерпретиране и евентуално интегриране на различни елементи от научни знания и тяхното представяне в подходяща форма на отговорните за вземане на решения лица, които не са експерти в съответната научна област. Тази трактовка е възприета и от работната група на MAES за дейностите по оценка и картиране на екосистемните услуги. Оценката в смисъл на assessment има по-общ смисъл и включва широк набор от дейности, докато остойностяването (evaluation) е тази част от процеса на оценяване при която на ЕУ се присвояват определени стойности. Процесът е представен схематично на фигурата:
Концептуалната схема на научния подход за оценка (остойностяване) на ЕУ е може да бъде представена по следния начин:
Специфични подходи за картиране и оценка на ЕУ
За картирането и картографирането на всяка екосистемна услуга е необходимо да се разработи подход, който да е съобразен от една страна със спецификата на индикаторите и методите за оценка и от друга страна с наличните данни и ресурси за изследването. Предвижда се използването на два универсални подхода: матричния подход (ES matrix approach) и така нареченият tiered approach. Матричния подход за оценка и картографиране на нуждата и предоставянето на екосистемни услуги, се базира на матрица включваща пространствените единици под формата на класове земно покритие и избрани услугите, които те предоставят.
Тристепенния подход (tiered approach) е предложен за използване при картирането на екосистемните услуги във вторият доклад на MAES (Maes et al., 2014). При него се отчитат обезпечеността с данни и особеностите на конкретните услуги. Формулировката на трите нива е следната: ниво 1 – експертна оценка, базирана на свободно достъпни данни за земно покритие; ниво 2 – оценка, базирана на количествени данни от статистическа информация, теренни измервания и прости пространствени модели; ниво 3 – оценка, базирана на резултати от специализирани модели работещи в различни пространствени и времеви обхвати. Ниво 1 е приложимо за всички екосистемни услуги. Ниво 2 е приложимо за екосистемни услуги, които имат индикатори, подкрепени от количествени данни. Ниво 3 е приложимо за екосистемни услуги, които могат да се моделират чрез използване на детайлни данни и задълбочени анализи. Избора на нивото за оценка зависи основно от осигуреността с данни и спецификата на оценяваната услуга.
Подход DPSIR
Подходът DPSIR се състои от пет компонента: Drivers (Движещи сили), Pressures (Натиск), State (Състояние), Impact (Въздействие), Response (Отговор). Той се използва и развива във връзка с оценка на околната среда в САЩ, Европейската агенция по околна среда (EEA-European Environment Agency) и редица други международни и национални институции. Движещи сили, като например нарастването на населението и увеличеното потребление, създават екологичен натиск, който има способността да променя състоянието на местообитанията, състоянието и характеристиката на видовете и видовия състав на екосистемите (биоразнообразието), качеството на водите по този начин да оказва влияние върху капацитета им да предоставят екосистемни услуги.
Новини
Представяне на проекта на събтията по случай деня на водата 22.03.2022 „Ранно предупреждение и ранно действие. Хидрометеорологична и климатична информация за намаляване на риска от бедствия“ Презентацията за проекта може да бъде видяна тук.